КОНТАКТИ

Адрес:

Археологически музей
“В. Преслав”
Гр. В. Преслав – 9850, п.к. 16

Тел.: 0538 43243;
тел/факс: 0538 42630

Директор: Пламен Славов
Тел./Факс: 0538 42630/ 0879480817
e-mail:

museum_preslav@abv.bg

Уредник: Димитър Димитров
e-mail:

arxeologa@abv.bg

Екскурзовод: Неда Андреева
e-mail: neda_andreeva@abv.bg

 
 

Работно време:

Лято (Април - Ноември)
Понеделник - Петък
9:00 - 18:00 часа
Събота и Неделя
10:00 - 18:00 часа
Музеят е отворен всеки ден.

Зима (Декември - Март)
Понеделник - Петък
9:00 - 17:00 часа
Събота и Неделя
По заявка *
Празнични дни
По заявка *
Тел. за заявка: 053843243

*Заявки се приемат в работно време

 

 
   
 

Туристически информационен център в град Велики Преслав
ул. „Борис Спиров” № 61 А
тел: 0538/42309
Работно време: Понеделник – Петък   9.00 - 17.00 ч.
Събота и Неделя  - почивни дни 

Тук ще получите пълна информация за регион Велики Преслав – културни и религиозни обекти, места за настаняване, заведения, събития и др.
 

 

Вход към сайта      Enter Site      

РЕЧНИК

Август – лат. augustus- величествен, височайш,свещен. Епитет на римските и византийските императори и техните съпруги, майки, сестри.

Акант - архит. - украшение във форма  на стилизирани листа и стебла на растението акант.

Артефакт - от лат.-арте - изкуствено и фактус-направен; в археологията - материално свидетелство, претърпяло обработка от човешка ръка.

Архиепископ – от гр. – главен епископ. В периода до 927(?) година, тази титла носи и главата на самостоятелната българска църква.

Аул - населено място на номадски племена в миналото; в сегашно време - селище на народите в Средна Азия и Казахстан.

Василевс - титла, с която бил удостояван през Средните векове византийският император

Гема - камък с изображение; в древността е служил за печати, знаци за собственост, амулети, украшения.

Гранулация  - от лат. гранулум - зрънце; придаване на метала, стъклото и др. материали, формата на зърна.

Грифон - от гръцки - в античната митология крилат лъв с глава на орел.

Евнух – скопец. По традицията на източните монархии /вкл. Византия/, много от дворцовите длъжности са били заемани само от евнуси. Влиянието им върху дворцовия и политически живот понякога е особено силно, нерядко участват и в дипломатически мисии.

Емайл - фр. - стъкловиден пласт, с който се покриват метални, фаянсови и др. изделия.

В средновековната бижутерия е прилагана и техниката на клетъчен емайл /cloisonne enamel/ - оформени посредством фини телчета прегради, запълнени с разноцветни емайли, в резултат на което са постигани ефектни изображения на светци, животни и растителни орнаменти.

Епиграфика - гр. – историко-филологическа и архиологическа научна дисциплина, която изследва старите надписи, врязани върху камък, метал, керамика, мазилка, дърво и др.

Инкрустация - изображение или орнамент от пластинки от различен материал /кост, стъкло, дърво и др./, вградени в гладка повърхност.

Ичиргубоила - висша държавническа титла при прабългарите - букв."вътрешен" боила, трети по ранг в йерархията след хана и кавхана. В мирно време често е натоварван с дипломатически  задачи.

Капител - от лат.-арх. - горната част на колона или пиластър.

Кирилица - славянска азбука, съставена в края на ІХв. по образец на гръцкото уставно писмо.

Княз - у славяните-титла на лице от царски род; държавен глава на княжество.

Конзола - поддържащ елемент на изпъкнали части на здание - корнизи,балкони.

Корниз - от ит. - архитектурно украшение на сграда - тясна и дълга издатина  под стряхата или под и над прозорците.

Лапидарий - от лат. лапидариус - изсечен на камък. В музейното дело  - експозиционно пространство, предназначено за представяне на паметниците, изваяни от мрамор и др. породи камък.

Ластар - гр. - лозови пипала, мустачета; издънка от дърво.

Наушникукрашение от скъп метал, подобно на обеца, окачено на мека шапка или диадема, посредством перлен низ или верижка. Служи за украса  областта на ушите и подчертаване формата на лицето.

Нумизматика - лат. спец. - наука за старите монети.

Палмета - скулптурен или живописен орнамент във вид на стилизиран палмов лист.

Патриарх - гр. книж. - родоначалник; в православната църква - лице с най-висок сан.

Пиластър - изпъкнала в стената псевдоколона, обикновено с четириъгълна форма.

Повлек - пълзящо растение из храсти и сенчести огради с едри бели фуниевидни цветове.

Прабългарисъвременно научно понятие за племето българи, което дало етнонима си на населението на Дунавска България, основана от хан Аспарух и което значително се отличавало по езика и културата си от днешните българи.

Приписка – в средновековните ръкописи – добавка от преписвача върху свободното поле на страницата.

Регалия - външен знак на монархическата власт- корона, скиптър, трон и др.

Сенмурв в иранската митология - куче-птица. Иконографски образ, вероятно познат на българите от близкото им съжителство с кавказките народи до средата на  VІІ век.

Старобългарски - нещо, което се отнася до старите, древните българи.

Сфрагистика - от гр. - спомагателна историческа дисциплина изучаваща печатите; свързана е с хералдиката и нумизматиката.

Терзание - душевна болка, нравствено страдание; религ.- лутането на душата на мъртвия в пътя и към Отвъдното.

Филигран - ит. - златарско изделие за накит от тънка  златна или сребърна жица.

Хан – владетелска титла при някои тюркски и монголски народи. У българите е звучала като кан.

Цар - от лат. – caesar -  държавен глава, монарх в България и Русия. Някои специалисти намират произхода на титлата в шумерското tsar- не само заради фонетичната, но поради семантичната близост на понятията – върховен суверен  = василевс = император.

Черноризец – прозвище на средновековните монаси, заради цвета на расото им. Близко по смисъл до названието раб божи, употребявано и за жени, оттеглили се в манастир.

ХРОНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ  ВЛАДЕТЕЛИ ОТ КРУМОВАТА ДИНАСТИЯ 

Крум - /802 – 814г./. Български хан, основател на най-успешната династия в историята на Дунавска България. Известен със строгото си законодателство спрямо престъпниците и употребата на вино, както и с успешните си военни кампании срещу Византия и Аварския хаганат.

Омуртаг -/814 – 831г./ . Син и приемник на Крум, О. отдава управлението си  на интензивна строителна дейност в гражданската и военната сфера.

Маламир - /831 – 836г./. Той е трети и най-малък от синовете на Омуртаг. Не е известно защо братята му Енравота и Звиница били пренебрегнати. През краткия период на управлението му, държавните дела  следи главно неговият регент – кавхан Исбул.

Пресиян - /836 – 852г./. Син на Звиница, поел управлението отново под регентството на Исбул. Сполучил да присъедини под българския скиптър почти всички територии, населени със славяни от българската група – от Карпатите до Странджа и от Черно море до Адриатика.

Борис-Михаил - /852 – 889г./. Приел мисията да покръсти българите в християнската вяра, поради което останал в историята с прозвището “Покръстителят”. Макар и да не отбелязал значими военни победи, Б.-М. се изявил като отличен дипломат, завоювайки независимост на новосформираната българска църква и далновиден политик, приютил учениците на Кирил и Методий, след погрома над тяхното славянско книжовно дело в Моравия. Носил държавническата титла княз, подчертаваща неговата самостоятелност.

Владимир-Расате - /889 – 893г./. Първороден син на Борис-Михаил. Заради опита си  “…да възвърне новопокръстения народ към езическите обичаи”, В.-Р. бил свален от престола, ослепен и затворен.

Highslide JS

Симеон - /893 – 27.05.927г./. Трети син на Борис, дошъл на власт след преврата срещу отстъпника Владимир. Години наред той следвал в Магнаурската школа в Константинопол, което предопределило неговата ревностна привързаност към науката и книжовността. Разгърнал мащабно строителство в новата столица Преслав, превръщайки я в един от най-красивите и благоустроени градове на европейския югоизток. Създал тук огромна библиотека от преводни книги и оригинални съчинения, продукт на дейността на т.нар. Преславска книжовна школа. Успешните му войни превърнали България в могъща империя, заемаща територията на почти целия Балкански полуостров, а самият той получил висшата титла цар, приравняваща го на византийския василевс. “Велик между царете” и “Нов Птоломей” са само част от имената, с които го наричат съвременниците му, а ние и до днес го считаме за най-успешния български държавник в историята.

Петър - /927 – 969г./. Вторият син на цар Симеон бил пълна негова противоположност – спокоен, уравновесен и богобоязлив. През есента на 927г. сключил мирен договор с Константинопол, като узаконил териториалните завоевания на баща си и получил титлата василевс/цар/. Договорът бил скрепен с безпрецедентен династичен брак с принцеса Мария , наречена в чест на мира-Ирина. Макар и да нямал военните успехи на своя предшественик, П. осигурил на народа си дълги години на мирен труд и съзидание и станал пример за благочестивост и щедрост към църквата. Може би това е причината той да бъде канонизиран за светец, а съвременните нему автори да сипят хвалебствия и благопожелания. Тъкмо по негово време обаче по българските земи се зародила ереста на богомилите, известни в Европа като бугри, катари, албигойци и др.

Борис ІІ . /969-971 г./. Петров наследник, на когото било съдено да преживее униженията на военни загуби, изгубено царство и пленнически живот. Още преди  Б.ІІ реално да поеме властта, България е разорена от варягите на киевския княз Светослав; скоро пада и самият Преслав. Пребиваването на русите в столицата само улеснило Византия в кампанията и за възвръщане на нейните стари земи в Мизия. През пролетта на 971г. Преслав пада във византийски ръце, а Б.ІІ е пленен и след няколко месеца – отведен, заедно с цялото си семейство, в Константинопол. Сполучил да избяга от плен през 976г. заедно с брат си Роман, Б.ІІ е нелепо прострелян от граничната стража в подстъпите към Сердика /София/.

При използване на информация от сайта е задължително позоваването на museum-preslav.com.

Copyright © Tynamu 2008 All rights reserved.