КОНТАКТИ

Адрес:

Археологически музей
“В. Преслав”
Гр. В. Преслав – 9850, п.к. 16

Тел.: 0538 43243;
тел/факс: 0538 42630

Директор: Пламен Славов
Тел./Факс: 0538 42630/ 0879480817
e-mail:

museum_preslav@abv.bg

Уредник: Димитър Димитров
e-mail:

arxeologa@abv.bg

Екскурзовод: Неда Андреева
e-mail: neda_andreeva@abv.bg

 
 

Работно време:

Лято (Април - Ноември)
Понеделник - Петък
9:00 - 18:00 часа
Събота и Неделя
10:00 - 18:00 часа
Музеят е отворен всеки ден.

Зима (Декември - Март)
Понеделник - Петък
9:00 - 17:00 часа
Събота и Неделя
По заявка *
Празнични дни
По заявка *
Тел. за заявка: 053843243

*Заявки се приемат в работно време

 

 
   
 

Туристически информационен център в град Велики Преслав
ул. „Борис Спиров” № 61 А
тел: 0538/42309
Работно време: Понеделник – Петък   9.00 - 17.00 ч.
Събота и Неделя  - почивни дни 

Тук ще получите пълна информация за регион Велики Преслав – културни и религиозни обекти, места за настаняване, заведения, събития и др.
 

 

Вход към сайта      Enter Site      

СЪКРОВИЩНИЦА     ЗАЛА     ЛАПИДАРИЙ

ЗАЛА

Предстоличен период

До началото на активните археологически проучвания историците смятат, че Преслав е построен от цар Симеон след 893 в течение на 28 години. Находките от прабългарска керамика, няколко езически капища, сгради, лежащи под тези от столичния период, значително промениха началната представа за основаването на града. Анализите на специалистите сочат, че времето на първоначално застрояване тук трябва да се отнесе някъде в първата четвърт на ІХ век, когато начело на българската държава стоят последователно хановете Крум и Омуртаг. По-конкретно към първите дни на Преслав ни насочват три инвентарни надписа върху мраморни и гранитни колони. От тях става ясно, че тук е резидирал ичиргубоилата, както и други висши офицери, като им е поверено различно по количество и вид бойно снаряжение. Гледайки през тази призма, с голяма доза сигурност можем да допуснем, че Преслав е застроен като военен аул и това навярно е станало скоро след войната на Крум с Византия от 811 г. От изворите знаем, че макар и да излезли победители в тази война, българите дали много цивилни жертви, а столицата Плиска била опожарена и разграбена. Пред владетеля остро стояла необходимостта от укрепване на подстъпите към главния град на все още младата държава, за която най-голямата заплаха си оставала Византийската империя. Изборът на мястото на стария преславски аул е продиктуван именно от такива съображения, като то се оказало не само удобно като комуникация и стратегическо разположение, но давало отлична възможност за бърза мобилизация на околното планинско население.

Преслав - книжовен център

Велики Преслав - втората българска столица - получил мисията да поведе непоколебимо България по пътя на християнството. Историческият момент обаче създал тук благоприятна почва и за избуяването на едно явление, срещано само в най-големите духовни центрове по света. Това било възприемането, развитието и ревностната защита на славянската азбука, сътворена от братята Кирил Философ и Методий. След погрома на техните ученици в Моравия и унищажаването на десетилетния им труд, неколцина от най-изявените намерили подслон и закрила в България. Новият княз Симеон- високообразован и вече познаващ славянските АЗ, БУКИ ... - посветил огромна енергия, за да вдъхновява един кръг от книжовници, преводачи и учители. За кратко време в Преслав била създадена внушителна библиотека от преводни книги с църковно и светско съдържание и оригинални творби на Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски. Съвременниците сравняват Симеон с основателя на Александрийската библиотека - Птоломей, а днес ние наричаме този взрив на познание и писмовен напредък Преславска книжовна школа. Нейното мощно влияние сега проличава в широкото разпространение на кирилицата по целия славянски свят. Симеоновата библиотека била разграбена и унищожена,но до нас въпреки това са достигнали десетки писмени свидетелства. Благодарение на провежданите археологически разкопки, на науката станаха известни множество надписи, изрязани върху камък, мазилка и керамика, изписани върху плочки. Всички те формират една изключително ценна по съдържанието си Епиграфска колекция, пазена в Преславския музей.

Всекидневие

Археологическите проучвания на Велики Преслав доведоха до откриването на множество жилищни сгради, храмове, манастирски и граждански комплекси, административни и церемониални постройки. За да определи предназначението на една сграда, на археолога понякога е дотатъчен архитектурният план, който тя има. По - често обаче се налага продължителен и задълбочен анализ на всички подвижни находки, свързани с живота на обитателите, с тяхната стопанска дейност и бит. Стотици експонати в залите на АМ "В. Преслав" илюстрират именно тази страна от историята на старата столица - всекидневието на нейните жители. Тук ще видите масова бижутерия - пръстени със знаци, обеци и гривни, изработени от мед бронз и сребро, а също и изделия от стъкло, кехлибар и различни минерали. Ще се впечатлите от изящните релефи върху кост, метал и глина, от прецизно направените нагръдни кръстове, амулети, коланни гарнитури.Ще бъдете заинтригувани от земеделските и занаятчийски сечива - някои от които запазили предназначението си и днес, но също така и от богатата сбирка керамични съдове-амфори, гърнета, чаши и купи, произведени тук или внесени от Византия. Предметите от всекидневието, тези "редови войници" на всяка експозиция, макар и да нямат блясъка на съкровищата, често ни разказват за отминалите времена много повече и по-правдиви случки от всеки уникат.

Преславска рисувана керамика

Когато през 1909 г. преславският учител Йордан Господинов започва разкопки в м. Патлейна, южно от Старините, единственото му желание е да опровергае схващането, че Преслав е разграбен и няма какво повече да даде в научно отношение. Шансът е на негова страна и още същата година той съобщава за един твърде оригинален тип плочки, изработени от фина бяла глина, покрити с многоцветни орнаменти и глазура, нерядко и букви. Скоро сред множеството фрагменти е сглобена и една монументална икона -тази на Св.Теодор, а светът започва оживена дискусия за преславските находки.Налага се мнението, че се касае за една вносна продукция, каквато само вазантийските ателиета биха могли да произведат. С напредването на проучванията в Преслав обаче постепенно са открити няколко ателиета, произвеждали тази художествена продукция, като съществен принос в това отношение имат разкопките на дългогодишната преславска археоложка Ив.Жандова. През 70-те, 80-те години на ХХ век, доайенът на преславските изследвания - Т.Тотев открива два нови центъра за рисувана керамика, прави и допълнителни проучвания на вече известните - в Патлейна и при Кръглата църква. Получена е цялостна картина на зараждането, разцвета и отмирането на едно уникално художествено явление, наречено днес Преславска рисувана керамика.

Преслав в следстоличния период

След близо 80 годишен период на процъфтяване като българска столица, Велики Преслав доживял мига на своето крушение. Немного след смъртта на благочестивия цар Петър през 969г., византийската дипломация започнала кампания за отслабване на могъщия си съперник от север, на когото повече от половин век неизменно плащатала ежегоден данък. За съюзник бил привлечен силният киевски княз Светослав, комуто обещанията за лесна и богата плячка само разпалвали въображението. Според някои автори, той повел 80-хилядна армия на юг към България, разчитайки, че поради политическата незрелост на нейния владетел, ще срещне минимален военен отпор. Впрочем събитията потвърждават правотата на Светославовите очаквания, тъй като той без особени усилия успял да покори всички крепости в североизточните български предели, а скоро след това му се удало да влезе и в столицата Преслав /август 969/970г./. Сега вече България била удобен прицел за отличния пълководец и отскоро Константинополски василевс - Йоан Цимисхий. По Великден 971-ва предвожданата от него войска извършва изненадващ маньовър, като преминава планинските проходи и се явява пред стените на Преслав. Неподготвените защитници не били в състояние да удържат на щурма, избухнали /непреднамерено!?/ и няколко пожара. Великият някога град бил жестоко разграбен само за няколко дни, а царското семейство било отведено в плен. За дълъг период на Преслав било отредено да играе ролята на второстепенен център, седалище на византийската администрация и на най-високопоставения сред българските епископи. Макар и загубил столичния си блясък, Велики Преслав гордо носел името си.

Днес за богатството на неговите жители свидетелстват десетките находки от този период - предмети на лукса, монети, фино изработени и орнаментирани съдове, стенописи. Със своите умело съчетани пастелни тонове ще Ви привлечестенописаният образ на Архангел, датиран от изследвачите в последната четвърт на Хв. Добре запазените накити ще видите редом до откритите калъпи за тяхното изработване , а керамичните съдове илюстрират както модните тенденции, така също и живата традиция в обработката на бяла глина. В този раздел на експозицията е отделено място и на две витрини със специализирани материали, бележещи целия период на съществуване на града - от началото на ІХ до края на ХІІІв. Това са оръжията и монетните находки - свидетелства за времето на мирен икономически възход и жестоките битки за неговото отстояване.

 

 

При използване на информация от сайта е задължително позоваването на museum-preslav.com.

Copyright © Tynamu 2008 All rights reserved.