КОНТАКТИ

Адрес:

Археологически музей
“В. Преслав”
Гр. В. Преслав – 9850, п.к. 16

Тел.: 0538 43243;
тел/факс: 0538 42630

Директор: Пламен Славов
Тел./Факс: 0538 42630/ 0879480817
e-mail:

museum_preslav@abv.bg

Уредник: Димитър Димитров
e-mail:

arxeologa@abv.bg

Екскурзовод: Неда Андреева
e-mail: neda_andreeva@abv.bg

 
 

Работно време:

Лято (Април - Ноември)
Понеделник - Петък
9:00 - 18:00 часа
Събота и Неделя
10:00 - 18:00 часа
Музеят е отворен всеки ден.

Зима (Декември - Март)
Понеделник - Петък
9:00 - 17:00 часа
Събота и Неделя
По заявка *
Празнични дни
По заявка *
Тел. за заявка: 053843243

*Заявки се приемат в работно време

 

 
   
 

Туристически информационен център в град Велики Преслав
ул. „Борис Спиров” № 61 А
тел: 0538/42309
Работно време: Понеделник – Петък   9.00 - 17.00 ч.
Събота и Неделя  - почивни дни 

Тук ще получите пълна информация за регион Велики Преслав – културни и религиозни обекти, места за настаняване, заведения, събития и др.
 

 

Вход към сайта      Enter Site      

СЪКРОВИЩНИЦА     ЗАЛА     ЛАПИДАРИЙ

СЪКРОВИЩНИЦА

Съкровищницата на Археологически музей "В. Преслав" е проектирана още при строителството на новата му сграда през 1980г. Въпросът за нейното оборудване със съвременна защита и технически средства обаче стана актуален едва след обособяването на музея като самостоятелна институция към община В. Преслав. Тази стъпка бе главната предпоставка да стане възможно връщането на всички наши експонати, предоставени от десетилетия на националните музеи, за постоянно домуване в Преслав. След модернизирането на Съкровищницата през 1998 година, тук при контролирана влажност на въздуха, се пазят предметите от Преславското златно съкровище, находки от  Двореца и музейната колекция от оловни печати - особено податливи на атмосферно влияние.

 Ценните находки са изложени във витрини с красива дърворезба, подарени от цар Борис ІІІ за обединената музейна експозиция   през 30-те години  на миналия век . Днес специалистите са доволни, че вече могат да покажат в тяхната естествена среда най-значимите паметници от епохата на българския Златен век, а заедно с това - да им осигурят надеждна консервация и участие в различни международни изложби.

ПРЕСЛАВСКО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ

Открито случайно, при земеделски работи преди повече от четвърт век, Преславското съкровище и до днес е една от най-богатите и бляскави находки от българското Средновековие. То включва предимно златни накити с висока художествена стойност, изработени в различни техники – клетъчен емайл, филигран, гранулиране, вграждане на скъпоценни камъни. Допълват го принадлежности към дрехи (златни и позлатени апликации и копчета), сребърни лъжици, части от чаша, обкови от рог и петнайсет византийски сребърни монети. Сравнителният анализ на находките, както и липсата на сигурни данни за практикуването на техниката на клетъчния емайл в Преслав, дават основание да се предположи, че голяма част от украшенията са произведени във Византийската столица Константинопол.

Спасителните разкопки в м. Кастана (на 3.5 км северозападно от Дворците), където е открито съкровището установяват, че на това място е съществувало селище – предградие на столицата, което е било опожарено и изоставено. Съкровището е било укрито в каменната печка на едно от полувкопаните жилища в него.   Данните от проучванията, както и наличието монети от  византийските  императори Константин VІІ и Роман II (945-959 г.), дават основание укриването на съкровището да се отнесе след средата на Х век и да се свърже с опустошаването на Преслав от Киевския княз Светослав през 969 г. и превземането на града от византийския император Йоан Цимисхи  през 971г.

ДВУСТРАННА ОГЪРЛИЦА - злато, клетъчен емайл, планински кристал, аметисти - Х век

ПЛОЧКИ ОТ ДИАДЕМА (?) - злато, клетъчен емайл  - Х век

НАУШНИК - злато, клетъчен емайл, перли.  -
Х век

МЕДАЛЬОНИ - злато, аметисти, изумруди, перли - Х век

 

НАУШНИЦИ - злато, изумруди,аметисти, перли -
Х век

НАУШНИЦИ - злато, перли - 
Х век

ОГЪРЛИЦА - злато, перли / идейна възстановка/ -
Х век

ПЕЧАТ - гема със сцената Благовещение - злато, планински кристал / V-нач. на VІІвек/

НАХОДКИ ОТ ДВОРЕЦА

Представените тук находки са открити при редовни археологически разкопки в Дворцовия център на Преслав. Те са свързани в една група, обединена както по местонахождение, така също - по  фината изработка и използваните скъпи материали и технологии.

ПЛОЧКА ОТ КОРОНА (?) -
злато, клетъчен емайл -
Х век

АПЛИКАЦИЯ С ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ВОДОПЛАВАЩА ПТИЦА  - злато, клетъчен емайл  - Х век

МЕДАЛИОНИ С ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ЛЪВ И ПАУН - злато, перли - Х век

Бижутата от Дворцовия център, украсени с клетъчен емайл, перли и животински фигури, още веднъж доказват, че Преславското златно съкровище не е изолирана находка и не може да се разглежда извън контекста на живота в Столичния Преслав. 

ПЕЧАТИ

Колекция печати
Oт Древността до наши дни печатите  представляват уникално средство за удостоверяване истинността на даден документ или кореспонденция. През Средновековието, те били изготвяни от различен  материал, определящ наименованието на печатите – златни /хрисовули/, сребърни /аргировули/, оловни  /моливдовули/  и восъчни /керовули/. Te били използвани според ранга на получателя и важността на издавания документ.

Технология
Металните ядра за направата на печати се отливали в керамични или каменни калъпи с издълбани кръгли гнезда. При отливането, с помощта на клечица в ядрото се оформял канал за промушване на шнура, който обвързвал документа - сгънат  на руло или като свитък пергаментов лист. Чрез специални клещи.

Преславската колекция от средновизантийски печати  /971-1088г./, е най-голямата в света открита in situ при разкопките на административна сграда в Дворцовия център. Откритите повече от 500 моливдовула, над 200 оловни  ядра и калъпи за отливането им показват, че на това място се е намирало ведомство /Стратегия/, обслужвало представителя на централната византийска власт след превземането на града през 971г.

Колекцията на музея се допълва от печатите на български и византийски владетели и сановници, открити във Вътрешния и Външния град на Преслав, в неговата по-близка и по-далечна околност. Те свидетелстват за активната кореспонденция между българския и  византийския владетелски двор не само в столичния период, но и във времето преди 893г., когато Преслав е заемал важно място във военно-административната структура на държавата.

Калъпи за отливане на печати от Стратегията в Преслав

Металните ядра за изготвяне на печати са отливани в керамични или каменни калъпи с издълбани кръгли гнезда. При отливането, с помощта на клечица в ядрото се оформял канал за промушване на шнура, който   обвързвал сгънатият  на руло или като свитък документ. Окончателното изготвяне на печата ставало посредством специални клещи /булотирион/, върху чиито рамене били закрепяни матрици с гравирани в негатив изображения и надписи. 

 

 

Печат на Георги  чърнец и синкел български - олово, последна четвърт на ІХ век

Открит в  м. Селище

Синкелът е висш духовник - първи помошник на архиепископа.  Възможно е собственикът на този печат и архиепископ Георги , който става глава на българската църква в края на ІХ век да са едно и също лице. Известните два екземпляра на моливдовула /другият се намира в сбирката на НАМ - София/, са най-ранните паметници от този род, изписани с кирилско писмо.

 

 

 

 

Печат на цар Симеон / 913-927г/ - олово

Печатът е открит край с. Черенча, Шуменско. Околовръстният надпис - "Симеон   Василевс " показва,че моливдовулът трябва да бъде отнесен след коронацията на българския владетел  в Константинопол през 913г.

 

 

 

 

 

 

 

Печат на Теофан - патриций и протовестиарий /927-934г./-олово

Местонахождение: Стратегията в Преслав

Протовестиарият е сановник в Двореца на византийския император. Той се грижел за личния гардероб на владетеля и го придружавал навсякъде, дори  по време на военни походи. Протовестиарият бил отговорен също и за личните дела на членовете от императорската фамилия. Според историческите извори, Теофан е главно действащо лице при уреждането на брака между българския цар Петър и византийската принцеса Мария - Ирина /внучка на император Роман І Лакапин/, факт който обяснава наличието на негови моливдовули в Преслав.

Печат на византийския император Константин VІІ /945г./ - олово

Местонахождение: м."Под Зъбуите"- близо до владетелския дворец 

Фактът, че Константин VІІ е представен сам, насочва към датирането на моливдовула в 945г., когато династията на Лакапините е отстранена от престола.  Кореспонденцията от императора, получена в Преслав, вероятно е съобщавала именно за тези промени, настъпили в управлението на Византия.

 

 

Бронзова матрица на  цар Петър - копие /?-969г./

Местонахождение: открит при разкопките на Големия Дворец в Плиска

Матрицата е предназначена за отпечатъци върху мек материал /восък ,  глина/ . Надписът, разположен от двете страни на изображението, е изписан на кирилица.Това е най-ранният сфрагистичен паметник, в който срещаме българския еквивалент на византийската титла василевс - цар или цесар.

 

 

 

 

Печат на Алексий  Комнин - севаст велик доместик /1079-1081г./ - олово

Местонахождение: Стратегията в Преслав  

Доместикът е висш офицер в армията на императора. Печатът принадлежи на бъдещия византийски император Алексий І Комнин /1089-1118г./. През 1079г. той бил удостоен с титлата  севаст, запазена за членовете на императоското семейство и негови приближени.

 

 

Василий Глава - спатароипат /60-те-70-те години на ХІ век/ - олово

Местонахождение: Стратегията в Преслав 

Някои от печатите в Преславската колекция позволяват да бъде проследена кариерата на техните собственици. Такъв е случаят с моливдовулите на Василий Глава. От известните пет екземпляра става известно, че в началото на своята кариера той е спатароипат /титла по-ниска от тази на патриция/, а няколко години по-късно достига ранга вестарх, който стои на второ място сред ранговете за евнуси. Задълженията на вестарха са свързани с личния гардероб на императора - тържествени одежди, корона, накити и пр.

 

Печат на Теодор Добромир вестарх  /трета четвърт на ХІ век/ - олово

Местонахождение: Стратегията в Преслав . 

Кариерата на Теодор Добромир също може да бъде проследена по запазените негови моливдовули.

По - любопитното за този византийски сановник обаче е славянският му произход, както личи от изписаното върху печата фамилно име. Така пред нас е още една жива илюстрация за поли-етническия характер на византийската администрация.

 

При използване на информация от сайта е задължително позоваването на museum-preslav.com.

Copyright © Tynamu 2008 All rights reserved.