Viewing News

The news below might not look the same when included in your website because of the Fusion News skin that is in use.

Автопоход за ретро и класически автомобили „Стари столици 2011” posted by admin on 29.04.2013 08:24
Bookcrossing (Пътуващи книги) posted by admin on 29.04.2013 08:24
Българката- модерна и красива през ХХ в posted by admin on 29.04.2013 08:23
Културно -исторически туризъм posted by admin on 29.04.2013 08:21
Сватбен ритуал на Кръглата църква posted by admin on 29.04.2013 08:17


130Г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА Й. ГОСПОДИНОВ :: 29.04.2013 06:18 :: posted by admin

Близо до сърцето...

130Г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА Й. ГОСПОДИНОВ


"Като гражданин на Преслав┘по-близо ми е до
сърцето туй желание да зная за миналото на родния
град . Туй желание ме кара ,макар и с много слабите
 си сили , да събера┘всичко онова,що се касае    до                   
историята  на Преслав┘"    (из писмо на Й.Господи-
нов до В.Златарски)


На 1.01 2001г. се навършиха 130г. от рождението на Йордан Господинов.Неговите съвременници го помнят като скромен човек, "посветил целия си разумен живот на Велики Преслав".

"Като гражданин на Преслав┘по-близо ми е до
сърцето туй желание да зная за миналото на родния
град . Туй желание ме кара ,макар и с много слабите
 си сили , да събера┘всичко онова,що се касае    до                   
историята  на Преслав┘"    (из писмо на Й.Господи-
нов до В.Златарски)


На 1.01 2001г. се навършиха 130г. от рождението на Йордан Господинов.Неговите съвременници го помнят като скромен човек, "посветил целия си разумен живот на Велики Преслав".


През 1897г., когато В.Златарски извършва първите организирани разкопки в м. Сарай-ери,Й.Господинов е едва 25 годишен.По това време общественото внимание е насочено към  откритията на Шкорпил в Плиска,а Господинов учителства далеч от родния край.С цел да бъдат получени нови данни за архитектурата на Втората българска столица, през м. октомври 1905г. нови разкопки предприема Руският археологически институт в Константинопол . По същото време Й.Господинов е вече учител в Преслав. Той не се съгласява с мнението на  ръководителя на проучванията -проф.Ф.Успенски  - в чийто официален доклад се казва,че преславските старини са напълно разграбени и "разкопките много малко обещават в научно отношение."


Още на следната година, заедно близкия си приятел К.Шкорпил и група видни преславски граждани, Господинов основава Археологическо Дружество "Тича" и се залавя за работа: организират се екскурзии за издирване на старини в стария град и неговата околност, събират се пръснати из нивята и къщите на преславяни архитектурни детайли, провеждат се исторически сказки, нашироко се разясняват работата и целите на археологическото дружество. По същото време са положени и основите на музейното дело в Преслав. На уредената в сградата на кметството археологическа сбирка Йордан Господинов дарява личната си колекция от различни находки.


  През 1909-1911 г., със скромни средства, набрани най вече чрез дарения, членски внос и с помощ от държавата и общината, Археологическото дружество предприема разкопки в  местността Патлейна, недалече от Преслав. Под ръководството на Господинов тук е разкрит манастирски комплекс с кръстокуполна черква, жилищни помещения и работилници за производство на никому неизвестната до момента преславска белоглинена рисувана керамика. В едно от помещенията до кулата, северозападно от черквата, е намерена и иконата на Свети Теодор - паметник с национално и световно значение, ярък пример за висотата на старобългарското изкуство.


През периода 1912-1919 г.  Господинов е привлечен в археологическия музей в София, където работи с учени като Г.Кацаров, П.Мутафчиев,Н.Мушмов, Б.Филов и др. ,но по молба на своите съграждани, се завръща в Преслав. След края на Първата световна война. продължава работата си на археолог, краевед и ревностен изследвач на преславските старини. Като виден общественик, той не пропуска сгоден случай да издейства нещо полезно за паметниците от Симеоновата столица. По инициатива на АД "Тича" /и най вече на Господинов/, с държавни средства през 1925 г. е построен нов мост на р. Камчия.Той осигурява достъп до руините в Патлейна,а трасето му минава съвсем близо до устоите на старобългарския,т.нар. "Омуртагов мост", които Господинов открива още през 1911 г.


Две години по-късно, когато се честват 1000 години от смъртта на цар Симеон, АД "Тича" под ръководтвото на Й. Господинов, подпомогнат от сдружение "Българска старина", започва нови разкопки в м. Сарай ери /Царските палати/. "На 1 август същата година - пише Господинов - започнах разкопки и на могилата, намираща се ┘ на около 300 м по на юг от Двореца, за която старина слушах преди десетина години от баща си ┘, че от тук турците са изкопали най-много мраморни камъни и плочи, красиво напъстрени, които ги трошели и ги горели на вар." Тъкмо на това място Господинов открива един изключителен паметник на преславската архитектура - Кръглата /Златна/ Симеонова черква.


През 1934 г.,по настояване на преславяни, Й.Господинов става кмет на Преслав и насочва усилията си към издигане на града като исторически и туристически център. Опитите му да осигури средства от държавния бюджет обаче пропадат и той демонстративно подава оставка и се пенсионира /1938 г./.


През последното десетилетие от живота си, вече на преклонна възраст, Господинов прави още редица проучвания - на работилници и производствени съоръжения за рисувана керамика непосредствено  под Кръглата църква и край Патлейна, разкопава няколко черкви (в м. Бял бряг и Тузлалъка),както и гражданската постройка в м.Гайдарова могила, работи във Вътрешния град заедно с археолозите от Археологическия музей в София В.Мавродинова, Н. Мавродинов и Ив. Жандова. През 1949-та, съдейства при пренасянето на материалите от кметството, Патлейна и Златната черква в сградата, строена за манастир при Боровата гора, където през м. ноември се полагат основите на единен музей. Два месеца преди смъртта си Господинов е  щастлив да научи /по думите на откривателя проф. Ст. Станчев/ за намерения надгробен надпис на Чъргубиля Мостич - виден сановник при цар Симеон и цар Петър.


Днес за жалост архивът на Господинов е пръснат и малко известен на изследвачите и широката аудитория.Съвсем наскоро Археологическият музей се сдоби с 35 писма от неговата лична кореспонденция и с 10 тефтерчета със стенографски записки(все още непреведени).


Близо половин век след кончината на Йордан Господинов, преславската земя продължава да разкрива нови паметници от епохата на българския "Златен век". Ние,неговите наследници,сме длъжни да се отнасяме към тях с онази особена загриженост, която някога ни завеща Господинов-един изключителен човек и учен, открил Велики Преслав за голямата наука.


Поклон !  

Comments
No comments have been made yet.
<<< Prev 1 Next >>>

Add Comment
Name
Email (optional)
Remember me
:: Comment ::
;):weirdo::unsure::s:roll::push::puke::oh::o:love::idea::huh::hmm::eek::amazed::\'(:P:O:D:@:):$8)
Bold Italic Underline Strikethrough Subscript Superscript Font color Font Family Font Size Left Align Center Align Right Align Teletype Horizontal Line Marquee Quote Flash Image Image E-mail link hyperlink List
Characters Left
CAPTCHA
Security Code (copy the security code from the image above)
Password (admins only)
Powered by Fusion News © 2006 - 2010, FusionNews.net.